автор: Rumen_ne

Там,дет-винаги хладно е,
а и верно ръми...
ще сме винаги заедно,
но и вечно сами.

Затова подготовката
                              за ненужни слова
нека е обосновката
                                         за това
                                   за това,
че е нужно извличане
                                         от плътта
                                                               във плътта.
не ни трябва пресичане
                                         във кръвта и смърта.
Аз си мисля , че важно е
да запазим това,
дето може по- снажно е
от зова
от зова-
на тотолно разбягани
чувства на срам
и до грам
преигравани
                         мерки за свян.
Запомни,
че когато е
времето като зной,
а когато
и лято е,
ала с цвят като гной-
АЗ ТЕ ЧАКАМ с безмълвие
с недочути слова,
за да има покълвие
след това
                след това....
Да покълнат зърната
в неорана земя
....или може би вятърът ще оре след това....