автор: Anouk

"Ако ме определиш и опишеш, ще лишиш себе си от себе си"
Аз съм...аз съм жертвата. Онзи, който е обект на подигравки. Групата ме приема, за да издевателства върху мен. Не съм сигурен защо ходя с тях. Може би защото баща ми го е правил. Бил е силен човек. Поне така предпочитам да си мисля. Бих искал да приличам на него. Макар да съм дребен за мъж. Приличат на някакво семейство. Не аз ги предизвиквам. Изглежда, съществуването ми ги предизвиква. Както и да е. Гледам да не си задавам въпроси.
Онази вечер бяхме пили. Седяхме край огъня. В единия му край се печеше шаран на скара. Те скочиха, сграбчиха ме и ме извлякоха извън кръга. Смееха се, аз също. Започна като игра. Единия затисна ръцете и главата, другия седна върху краката, хванал щипците, с които обръщаха шарана на скарата. Свалиха ми гащите, онзи с щипците хвана с тях моето мъжко и човешко достойнство, смееха се, а някой снимаше. Баща ми снимаше и се смееше. Не, не беше баща ми. Но се смееше.
------------------------------------------------
Аз съм...аз съм смеещият се. Аз съм силата. Манипулаторът. Човекът с едно пълно и с едно празно око. Аз съм Бащата. Давам команди. Както аз искам. Окото, което изгубих ме научи. Стъклото отразява. С пълното се смея. Каквото и да става. Обичам кодоша. Колекционер съм. На човешката глупост и на ебавките на живота. Слабаците трябва да станат силни. Силата е от значение. И смеха. Пружината трябва да е гъвкава. Грижа се за това. Добър човек съм. Това е, което ме кара да се смея.
-----------------------------------------------------
Аз съм...аз съм алкохоликът. Аз съм най-добрия сред злите. Моята пружина отдавна се скъса. Животът продължава по инерция. Важното е музика да има. Рокендрол. И алкохол, разбира се. В паузата между два такта или без алкохол се чувствам мъртъв. Скучно ми е. Не се смея. Няма на какво. И не плача. Няма за какво. Това, че някаква си там пружинка се е скъсала не те прави мъртъв, нали?! Все още съм жив, така че - купонът да тече! Спях, когато се е случило. Просто...ами такъв е рокендрола в момента!
-------------------------------------------------------
Аз съм...аз съм тъмната. Мразещата. Паузата между два удара ме прави по-силна. Нещата от живота си имат своя логика. Не се намесих. Просто гледах. Ако не се прекрачиш нито веднъж, защо живееш?! Скачените съдове се случва да прелеят. Живот. Не мога да забравя смеха. Той прави омразата ми силна. Не успявам да спра да плача.