автор: phifo

Палитрата от кръчми и бутици
е хвърлена в града
от луд художник.
И тази пролет нищо живописно –
зеленото
е алчно за живот.

На юг,
в Ливанските планини,
анемоните вече са поникнали.
Пронизващо-алена
е кръвта на Адонис.

А и тук светлее паркът,
задържат дъх червените цветя -
душите
на мъртвите влюбени.
И хващам ръката ти,
щом вървим през цветята.
Да не стъпчем тънките мигли
на очите,
да не смачкаме меките устни!