когато:
в прокъсана кутия
монетите подрънкващи
напомнят,
че патината на камбаните
е само бавна смърт,
a думите на пот миришат
от толкова усилия
за плътна искреност;
дъждът е плахо оправдание
за водопадите,
които се целуват;
подхлъзвам се
във погледа на камък,
а той е толкова зелен,
че разликата помежду ни
е само в следващата
стъпка