автор: sYco

аз се
сп
у
у
у
скам
-- натисни спусъка --
от най- високата
точка на
смеха ти
и никое въже
не е достатъчно
силно, за да издържи тежестта
на думите ми,
-- тя натисна спусъка
и небето се оцвети в червено --
които гърмят
из облаците и
пращат светкавици в
тялото ти.
аз се спускам
надолу
по ръцете ти
и оставям ориентири,
дъждовни обещания,
мрак в очите,
-- тя разтърси глава
и есенните листа
приветстваха новия цвят на
небосклона --
за да не изгубя
правилната посока,
вплетена в мен
и изплетена от тебе.
синавата е
най- дебелата нишка
на това въже,
което държи живота ми,
-- тя сплете косата си
на плитка,
която се спусна по гърба й като смок
и обгърна
цялата земя --
а той е стиснат в желязна прегръдка,
защото не обичаш синьото,
а единствено кармина на устните си.
после са
минали
3 години
и още сънувам цвета
на гласа ти
и изстрелът гърми в ушите ми.
оттогава
небето е червено.
-- а тя се изплези на птиците
и си тръгна. --