автор: Mariamrad

Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала.

А може би малко поне
законите слепи надраснах, но…
други за жалост - съвсем не.
Не съм и заблудата смешна
и болката страшна не съм,
ни врявата дразнещо–тежка:
тя пада след мен като гръм.
Не искам да сливам дъха си
с изречени думи, с дела -
не съм даже свойта постъпка –
тя… крачка е към Cъщността.
Понеже невинен е всеки
към мен - аз не ще го виня.
Във прошката търся утеха -
на себе си да си простя!
И знам съвестта ми понякога
отвътре ще ме прободе…
Нали своя грях съм изплакала
и пак продължавам напред.

Не съм тази глупава грешка –
невинна е може би тя.
Дори да е грешна, човешка е -
за всичките – благодаря!