Здравей, А.
с една година пак остаряхме,
и тръгна на училище нашето намерение да се видиме.
Миналата година поседнах на бордюра срещу баскетболното игрище,
но там отдавна седи художествена галерия и ми разваля гледката.
Преди 3-4 години пък седях пред библиотеката и преминаваха младежи,
абе съвсем такива, каквито ние с теб бяхме преди 40 години, не такива, каквито сме днес.
И тогава се зачудих - старите ми бяха чужди, а младите - много познати,
ето жеста, походката, начина на говорене...
Старите - ясно, нанякъде са се запилели,
младите - интересно, махалата се възражда.
Минах тогава и по улицата на Теди -
дръвчетата са станали могъщи дървета, по-уютно е станало,
и някак си по-тихо.
Хайде, ще те чакам на бордюра, а ти довършвай бързо обяда си -
имаш 17 секунди време.
Славян