емоционолно нестабилна е
едната ми половина
там където вратата се отваря навътре
и трясъкът дълго оглушава стените
отдавна търся ключ
който са пасва еднакво добре
от двете страни на вратата
но някой е изкъртил бравата
и от езичето са останали само
люлеещи дранкулки чието скърцане
покачва адреналина над предела
вчера стана течение
и злобният тътен още се разхожда
по опънатите ми от напрягане нерви
намерих тел здрава арматурна
и затворих вратата за известно време
обещавам си ще я зазидам
но не съм открила точния материал
с който бих могла да го направя