автор: ToZero

   І.
   Здравейте! Слушате радио "Адски звуци", а аз съм Коста Призраков. Започвам репортажа си от края на земята.
   Чувам, че някой ми се смее. Казва, че земята няма край. Ха, ха! Всяко нещо, което има начало, си има и край.
   Всъщност сте прави. За село Краище, намиращо се на края на земята, не знае никой. Дори и аз не подозирах за съществуването му и нямаше да знам нищо за него, ако не бях изпратен тук, за да направя този репортаж за големия празник. Днес селото празнува своя юбилей. Навършват се… ами никой не знае колко години от създаването му.
   Къде точно е това село знаят само малцина хора освен жителите му, защото тук наистина е страшно. Тук съжителствуват най-красивите, но и най-ужасните същества. Затова тук се допускат само хора, които са преминали поне през три психо-теста и през две лудници.
   Но за това кой живее тук ще ви разкажа по-късно, защото започва тържеството.
   
   От Кметството на площада излиза Кмета. Това е човекът, който управлява тук и затова при избирането му той губи името си. Така се гарантира, че ще управлява всички справедливо, без да отдава предпочитания на никого.
   От двете страни на Кмета са двамата Първи секретари - два таласъма. Този отдясно е много стар. Върви бавно, като се подпира на криво чепато дърво. Таласъмът вляво е съвсем млад и съвсем голобрад, но пък си има пънк прическа.
   Веднага след тримата излизат общинските съветници - двадесет и четири вампира, облечени в черни сака по последна мода. Всички изглеждат напълно еднакви, различават се само по малките табелки с имената им, поставени на джобчетата на саката. Те вървят в две колони след Кмета. Започва тяхното тържествено шествие по улиците на селото.
    Всички жители са излезли и ги приветстват. Ако има жители, недоволни от някой от съветниците или Кмета, той е длъжен да хвърли по него развалено яйце или домат. Само трябва да внимава да не улучи някой друг, защото тогава може да отиде в затвора. Затова много от жителите на селото държат в ръце бинокли, с които да разчетат табелките на съветниците. Управляващите преминават два пъти - един път напред и един път обратно и се връщат на площада.
   Сега на площада ги чака пожарната команда. Тя насочва струи вода и отмива от управниците резултата от недоволството на жителите на селото.
   Освежените от водата управници отиват да се преоблекат. Само мокрият кмет отива на трибуната. Чуйте неговото слово.
   
-    Драги съселяни и гости, днес е велик ден за всички нас. Защо празнуваме ще разберете по-късно от многоуважаемото джудже, което ще ни разкрие най-новите открития от историята на нашето велико село.
   Сега ще ви запозная с дейността на общинското ръководство през изминалата година. През тази година, вие сигурно знаете това, ние успяхме да приватизираме част от Непроходимата планина, която е на запад от нас. От тази сделка в общината постъпиха допълнителни средства, които ние изразходвахме много разумно.
   Отпуснахме еднократна помощ на майките на новородените призраци. Ние увеличихме заплащането на пенсионираните пчелички и така предотвратихме жилещото неподчинение, с което ни заплашваха търтеите.
   Останаха ни средства и за организирането на този празник. Там, в казаните, се вари чудесна храна, на която всички вие ще може да се насладите след малко. И не се бутайте - има за всички. За доброто ви настроение пък ще се грижи световно-известната вокално-инструментална група "Крокодилски сълзи".
   И така приканвам всички да се насладят на чудесната музика и храна. Обявявам едночасова почивка, след което всички ще чуем какво ще ни каже джуджето Синята брада.
   
   Кметът тръгва към кметството, за да смени мокрите си дрехи. Хората пък започват да се редят пред казаните. Музикантите заемат местата си.
   О, Боже! Та това са истински крокодили. Те отварят уста и тракат страшно със зъби. Чува се ужасен звук и всички, които са близо до тях побягват. Изглежда са пропуснали да ги нахранят с храната от казана преди това и те са недоволни.
   А сега аз отивам към казана, за да чуя какво ще кажат жителите и гостите за празничната храна. Ето тук има едно зелено човече. То вече е изяло храната си и мога да взема интервю от него.
   - Здравейте! Вие тук ли живеете или сте гост, дошъл за празника?
   - А-а-а, аз живея тук от около 40 години заедно с родителите си.
   - А защо сте толкова зелен?
   - Още съм малък, не съм навършил пълнолетие. Ей там са родителите ми - те вече са червени.
   - Кажете за слушателите на радио "Адски звуци" доволен ли сте от храната, дадена ви от кметството?
   - О-о-о! Тя беше много хубава. Все пак за в бъдеще имам препоръка освен вода и ориз, да слагат и малко сол. Но аз мисля, че всички ще са доволни. А и общинарите така ще са сигурни, че няма да има разстроени от тяхната дейност.
   - Благодаря Ви за интервюто.
   Сега и аз ще отида да пробвам чудната храна. По-късно ще се чуем отново, а дотогава слушайте програма от студиото. Време е за реклами!
   
   
   ІІ.
   Здравейте! Аз съм Коста Призраков и започвам новия си директен репортаж от края на земята, а вие слушате радио "Адски звуци".
   Докато слушахте рекламите и избирахте в кой ресторант да отидете, аз пробвах храната дадена от Кмета и Общинския съвет. Наистина тя беше повече вода и по-малко ориз, но в тази горещина тук ми дойде добре. Все пак ви препоръчвам да не идвате тук на ресторант.
   Ето, че Кметът отново заема мястото си на трибуната. Той извиква едно джудже, което седи наблизо. То е извадило дебел тефтер и мастилница и пише нещо в тефтера, като използва края на дългата си брада, която потапя в мастилото.
-    Драги съселяни и гости! Представям ви джуджето Синята брада. То е нашия хроникьор. Записва всичко, което се случва тук. Както виждате, той пише и сега. А това той прави от десетки и стотици години. Благодарение на неговия труд, историята на нашия край ще се запази и за следващите поколения. Никой не знае кога е роден самия той, нито пък откъде е дошъл. С присъствието си тук, той е станал неделима част от нашето село. Той е описал всичко за нас, но е пропуснал да опише само своето раждане.
   Сега ще чуете за неговите последни археологически открития. Дами и господа, чуйте Синята брада.
   Джуджето бавно се изкачва към трибуната. Първите секретари го качват отгоре, за да достигне до микрофона. Чуйте директно неговата сензационна реч.
   
   В началото бе метеорът и метеорът удари земята, а земята удари метеора. От силния удар от земята се отчупи голямо парче и се получи края на земята. Част от метеорът пък се заби в земята и остана да стърчи в нея, образувайки Кристалната планина на север от нас.
   Но освен, че разчупи земята, метеорът разкъса и небето. В небето се образува дупка, а разкъсаните й краища провиснаха и почти достигнаха до земята. Ангелите, които бяха близо до дупката изпопадаха долу. По-късно те станаха известни като "падналите ангели".
   Ангелите много харесаха човешките жени и решиха да заживеят с тях. Дори в отговор на съобщенията, получени от Бог по мобилната връзка, че трябва да се върнат по работните си места, те отговаряха само с псувни. Бог се разгневи и ги уволни. Той обяви конкурс за нови ангели, които да изпълняват длъжността на падналите, но условията на конкурса бяха много строги и малцина успяха да ги издържат.
   Жените също много харесаха ангелите. Те изгониха мъжете си и заживяха с тях. Мъжете тогава се събраха и изградиха ново селище, което нарекоха Краище, защото беше на края на земята.
   Ангелите знаеха всички тайни и ги разкриха на жените си. Не знаеха само как да запазят тяхната любов. Разбраха това мъжете и започнаха да се промъкват при жените нощем, когато ангелите спяха непробудно. Те задоволяваха капризите на жените, а жените разкриваха на мъжете тайните, които бяха научили от ангелите - тайните на магията, на билките, на оръжията и на небесните тела.
   Жените родиха исполини, които бяха децата на падналите ангели. Исполините започнаха да извършват най-отвратителните престъпления срещу хората. Земята потъна в кръв. Бог се разгневи отново и образува на мястото, където бяха жените, падналите ангели и исполините Непроходимата планина, за да ги раздели завинаги от хората.
   Животът в района се успокои. Хората от с. Краище, които бяха научили от ангелите много тайни, неизвестни за останалите, бързо започнаха да поддържат връзки с целия свят. Беше създаден специален туристически маршрут до края на земята. Туристите можеха да поседят с крака провесени в празното и вперили поглед в нищото.
   На небето беше израснало едно дърво. Корените му бяха много, много високо, а един от клоните му се спусна през дупката и стигна почти до земята, до върха на Кристалната планина. Някои хора започнаха да се качват на планината, а оттам и на този клон и отиваха на небето. Скоро след това те се връщаха и разказваха за огнените стражи, които не им позволили да се изкачват повече без съответната небесна виза и без необходимата за преживяването там небесна валута. Никой обаче не разбрал къде може да обмени такава валута.
   Беше създаден институт за проучването на небесното дърво. Учените от него се опитаха да открият каква е небесната валута, но не успяха. Тогава институтът се зае да проучва какво има отвъд края на земята. Много учени се спуснаха оттатък ръба. От тях се върнаха само малцина и всички те бяха полудели. Никой не разбра какво им се беше случило.
   Изследванията бяха прекратени, но никой не успя да спре авантюристите търсещи приключения в горния или долния свят.
   Веднъж след един такъв човек, връщащ се от долния свят, започнаха да идват тълпи от странни и страшни същества. Мнозина от тези, които ги видяха изгубиха разсъдъка си. Настана времето на голямата лудост. Тогава останалия свят затвори границите си за нас. В нашия район не се допускаха да идват хора без специална подготовка. Постепенно светът забрави за нашето съществуване.
   По това време се появи Кмет Артур. Това е единствения кмет на когото всички знаят и прославят името. Той събра около кръглата маса представители на всички светове и всички приеха решения, които трябваше да спазват, за да контактуват без проблеми. В частност съществата обитаващи горния и долния свят, при идването си тук трябваше да носят маски с форми приятни за човешкото око. Тогава се разбра колко много от съществата от горния свят ние не сме успели да видим преди това. А пък съществата от долния свят, да ме извинят уважаемите гости дошли оттам за празника, и с маските изглеждат доста страховито. Така хората се успокоиха и заживяха нормално.
   За по-новата история на с. Краище и околността няма да ви говоря сега. Знаете как заедно всички от горния, средния и долния свят работим упорито за просперитета на нашия край. Сигурен съм, че скоро и останалия свят ще заговори за нас и дори ще ни сочи за пример.
   Благодаря ви за вниманието.
   
   Това бяха вълнуващите думи на джуджето Синята брада. Всички чувате нестихващите ръкопляскания.
   Сега разбрах защо тук не се допускат телевизионни екипи. Сигурен съм, че много от зрителите биха изпопадали от страх като видеха представителите на делегацията от долния свят, които макар и с усмихнати маски, изглеждат меко казано ужасяващи.
   Чух, че вляво няколко милосърдни ангели раздават божествена амброзия на бедните. Сега и аз ще отида там. А затова какъв вкус има това питие и за всичко което ще се случи по-натам, ще разберете от следващото включване (ако някой не ми изяде микрофона до тогава).
   
   Тодор Захаринов, 02. 2005