автор: D_Solakov

Сам,
прекаран от своята песен,
изоставен седиш като плесен,
блед,
проклет,
остарял
измършевял, почти,
едва на двадесет и три,
а все още вярваш в своите мечти!
Те рисуват живота
и лъжат
тебе, идеота,
изобщо за всичко!
Заблуди, Заблуди, Заблуди
правят хората луди!
Почудо оцелял си,
но не задълго -
имаш към заблудите хиляди дългове!
Плащай и бягай,
        и бягай,
        и бягай!
Не питай:
Къде?
Въобще, защо?
За какво?
Няма време
да умуваш
        и
           дремеш!

Животът по-лесен е с песен,
но песента те излъга,
НАЛИ?!?