автор: kaliopa_ina

И как можех да зная
че ако бях тръгнала
по ронливата улица,
покрай онзи пролетен парк,
покрай все още младата трева,
покрай дивите кестени,
покрай всичко от края на детството.
Как можех да зная.
Не че бих си спестила
всяка останала другост.
После
някъде в дъното на деня
лесно избуява онази вяра –
точно там съм била себе си.