Танцуват под дъжда телата ни,
под ябълките сънно бели
и разгадават бавно знаците,
оставени за тебе и за мене.
В тревата- влюбени цигулки
и нощен шепот водопаден.
Оркестърът безумно лунен
ни води с ритъма си. Странник
рисува с пръстите си времето,
в което сме росата съвършена
и ни съблича бавно дрехите
с очите си скандално звездни.