автор: Veda

Под островърхите куриози на
нелепата мисловност
и сенките на ексхумираната готика -
необитаемост
(в гората ме търсИ!)
с
тясно скосени небеса
и клони
между стеблата - мраморни колони,
и капещи листа,
кънтящи на метал
(пристъпяй чисто!)...

Разомагьосай
двете алени лисици
пред залата на моята умора,
вцепенени в своя бяг отдавна -
едната е ухилена и лъже,
другата е тъжна,
(сърцето ти да бие равно!)
избери си на коя да вярваш,

а стигнеш ли дървото с
               корена,
повикай го!
(измежду всички смешни
късни дракони
един е (на) Рама)...
преди да е изригнал сам
пламъка на злия си език

към себе си...