автор: Izabella

Ако животът вино е,
а любовта е чаша.

Не от кристал
стоманена,
старинна и с обков.
Придаваща изящна форма
на плътта ни.
Любов-живот
или
живот-любов.

Ако животът вино е,
лудешко ли
или свенливо.
А пък душата
грозде натежало.
Благословена съм
до своя сетен зов,
мен слънчевите устни
да ме галят първи.
Мен птичи ласки
да ме приютят.
Във бъчва виното
тъмнее в смъртен стон.

Благодаря на Бог
душата ми е
грозд.