автор: miglena

Да живея с теб:
една невъзможна мисия...

Бихме ли могли:
Да сме заедно, но и свободни.
Близки, но и отдалечени.
Познати, но и интересни.
Добри, но и жестоки.
Страстни, но и непорочни...
Защо не? Такива сме :)

Би ли могло:
Удоволствието да е задължение.
Задължението да е удоволствие.
Да те усещам, когато си далече.
Да ти говоря, без да си до мен.
А ако сме заедно, да мълчим...
Да! Ще се целуваме :)

Бих ли могла:
Да съм влюбена, но безразлична.
Да съм съвършена, но устремена.
Да съм творец, но и фея, и жена.
Да ти вярвам, но и да се съмнявам.
Да съм вдъхновение, но и цел...
Ти ще кажеш успявам ли... ;)

Само Богиня и Бог биха могли
да са всичко това ... едновременно.
Затова ли е божествено?
Да се стремя към

НЕВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ

да живея с теб...

Но без теб, Пустотата е пълна.
Ела, да запълним с обич Пустотата.
Само ТИ разбираш моите слова.
Чуй ме:
В душата ми има зов, на който
само ТИ можеш да отвърнеш.
В дъха ми има стон, който
само ТИ превръщаш в смях.
В ръката ми има клетва, която
само ТИ можеш да осъществиш.
В мен има устрем, който
само ТИ разпалваш.
В живота има красота, която
само ТИ ми разкриваш.

Лесно е да превърнеш
чувствата в Пустота.
Изкуството е да създаваш
от Пустотата любов.
Пустотата е сърцевината на света.
Но обичта е сърцето на сърцевината.
Без ТЕБ, светът би спрял да тупти.
Това би била

ВЕЧНАТА ПУСТОТА...

Не изчезвай никога повече!
Дали и това е една невъзможна мисия?
От Теб и от Синята Фея зависи :)))