Не съм и Мария.
Робиня на словото-
душата измивам му
Не изсипвам водата -
в шепот събирам я.
И във зимното лято
в прозорец откривам я.
По - зимен прозорец
от горещо неслучване
не съм и сънувала,
не съм и прегръщала.
Но пък всичкото в мене -
на чашата дъното -
е вик за знамение,
квадратът във кръглото.
Обичай ме, моля те,
обичай очите ми.
Те са малкия Господ
и разпънати, сричат те...