Телефонът звъни.
И този път не за мен.
И за тебе не е.
Късно е.
Май остаряваме вече.
/Щом не ни търсят/.
Пием поредното си кафе.
Всъщност, пием на малки глътки
поовехтялата си любов -
старомодна,
но жива до днес.
По дъното на чашите утайката
рисува греховете ни.
Простили сме си, знам.
Оттатък ромони в слушалката
нежният смях на порасналата ни дъщеря.