автор: paparakapv

Някак отчаяно се опитваш да избягаш от себе си
И е толкова есенно, че дори и не искам да пиша
Няма даже сълзи. Нито думи. Добре че е кожата…
Която още работи, - но може би вече по навик.
И ме гледаш как спя и си нежна и тиха. На тръгване…
Спориш с мен мълчаливо на сън – само ти го умееш.
И си внушаваш, че и тази любов е прокълната.
Вече имаш сериозна причина да избягаш мене.
Да се скриеш отново дълбоко, дълбоко във себе си
Там, дето влязох на пръсти със кални обувки.
Аз съм сляп, ти си сляпа - да погледаме заедно изгрева
Да послушаме танца - душите на живите с мъртвите.
Стадо диви коне - необяздени в твоите сънища,
Препускат задъхано и цвилят предсмъртни съмнения
Три живота разпъна на кръста, а още не вярваш

Събуди се най-после - самотата не е твоето щастие