автор: biser4e

Ще се усмихна. Вятърът прилича
на сън, догонващ сбъдната реалност.
Мъжът, когото... Просто го обичам.
Не мога и не искам да оставя
да се преплитат в чужди очертания
смехът му, в който лятото се буди,
очите му, ръцете... Премълчаното.
И думите, в които ме изгуби.
След дългата ни лудост. И взаимност.
Преди да досънувам любовта му.
Приспивам вятъра в очите си,
защото искам да ме буди лятото.