автор: melodidog

-Здравей!...
-отдавна исках с тебе да се запозная...
-Приятно ще ми бъде-каза тя
-Аз пиша стихове и вярвам и мечтая...
-А аз съм изворът ти на идеи,ако не греша...
-Копнях да вникна в тебе,
да те разгадая...
-Щом нужно е било това...
-Из дъно искам да те опозная
да мога да те разбера!
Живеем заедно от цяла вечност
присъстваш във ума ми от дете,
кажи успях ли да остана същата,
безгрижна птица с пърхащи криле?
-Е,ти безспорно си се променила,
нима не виждаш своето лице,
но пак оставаш си по детски мила
и в теб тупти добро сърце...
-А ти коя си, аз така ти вярвам
на линия си всеки миг и час
със тебе плача и със теб се радвам
и чувам постоянно твоят глас?
-Как,още ли не си успяла
да схванеш цялата ми същина?
най-простичко съм твое огледало,
а в стиховете си наричаш ме душа!