автор: Elling

Събуждам се бавно, отварям клепачи
с надеждата плаха да бъдеш до мен.
Но само душата ми тихичко плаче,
отново започва безкраен сив ден.

Нощта ли да чакам да дойде с утеха,
със сънища цветни и мисли добри?
Проклинам късмета,презирам успеха,
когато сърцето за тебе гори.

Земята е пуста,смехът е далече,
в забрава изчезва обичния лик.
Студен и безмислен животът е вече
и мракът поглъща последния вик...