автор: alabam

Една немирна роза ми намигна,
и ме повика с нежния си аромат.
Цвета си срамежливо тя повдигна,
и ме попита с поглед благ:

- Не съм ли, най прекрасна на земята
с ухание и цвят неповторим,
които нежно галят ти душата,
и пръскат чар неустоим?

Усмихнах се, и отговорих нежно:
- Да, мила, много си красива,
но има нещо неизбежно
и то е туй, че си ... бодлива!