автор: nikoi

               На Миро

И теб те има някъде... Усещам.
Усмихваш се шестнадесетгодишно.
По пътя си във капки дъжд те срещам.
Изгряваш всяка пролет в цвят на вишни.

Небето дава плод- бера звездите.
Сред тях ли си? Дали ти е по- леко?
Дали е дало плод дървото, питам,
където свърши твоята пътека?

Понякога ти пея, чуй... Послушай!
За шести път след теб април е вече...
Дали прости на този свят бездушен?
Дали си ми простил, че бях далече?

Шестнадесетгодишно се усмихваш...
Оставям си надежда в редовете.
Топи се пролетта ти в цвят на вишни.
Усмихвай ми се... Аз ще те усетя...