Този пролетен дъжд!
Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите
и ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък.
Този пролетен дъжд!
Идва той да ми вземе дъха.
Ето, чувам му стъпките вече на двора.
Ще отворя вратата.
Нека само допиша стиха.