автор: Fabiana

Каручката, на дядо.
Кобилката, се носи в тръс
и чатка с подкованите копита.
Сгушена до дядо
с две светли плитки,
в старата жилетка,
навярно ми e хладно
от свежото дихание на утринтта,
ухаеща на есен.
Голям е дядо,
засукал е мустак,
държи юздите.
Мълчим.
Отиваме на гроздобер.
Дърветата минават покрай нас
и лозето е вече близко.
Пъновете подвили колене от плод.
На гроздето зърната
под слънцето блестят-
същински перли,
а пръстите от сладостта
се слепват...
После децата в кацата
ще потанцуват,
повдигнали поли,
запретнали крачоли...
Ще се заливаме от смях,
ще плисне сокът...
За дядо е, не съм го и опитвала
и днес не пия.
Виното не ми е сладко,
по - сладък гроздоберът.