автор: kristi

Стръмен бряг. Шантаво пълнолуние.
Отчайващо и измислено. Идилично.
А аз ти опъвам, пресъхнала, струните
и по грифа изписвам : Всичкото

е нощен праг на диво покръстване!
Всяка изплакана нота - неналюбена -
подлудява върха на пръстите ти.
Лудо да се пресрещнем?... Лудо да е...

В лудата облачност ще ме намериш.
С жарава небесна те калайдисвам.
Ще се случа. Дори да съм грешната.
Къде те очаквам ли, глупчо?... В стихове...

Капанът ми женски - върла вечност е.
И подпира крилете ми. Да те имам.
Искам те, ненамерен мой. Грешно е
да не се ожарим луди в копривата