автор: Lycki

Следвам доверчиво листопада
и отронвам се като звезда.
Теб ли срещнах в нежната позлата
на моите изгряващи лета?

Ти ли ми разкри цената
с нулите в безкрайността
на една любов, която
в знойното ми лято разцъфтя?

Знам,че в есента ми златна
пак, ще дойдеш незован,
за да бликне непонятна
бисерна сълза без свян.

А когато скрежна зима
ме завие в пелена
ти нали, нали любими
с мене,ще останеш там,

за да слушаме безгласни
нощем хукнали щурци
и луната беловласа
на звездите как шепти.

И макар и онемели
със разтворени души
пак крилата да разперим,
за да полетим.