Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 204
ХуЛитери: 4
Всичко: 208

Онлайн сега:
:: Albatros
:: karmelitass
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРаждане
раздел: Други ...
автор: nig

Тя е момичето, което живее близо до вратата. Малка е и обича да си играе. Във своята къщичка отглежда цветове и постоянно ги подрежда във празните легла на спомените, които я бяха напуснали в един злощастен и безпаметен ден.
Храни се с тях, когато е гладна и пие нектара им, щом жаждата напомни за себе си. Понякога, когато цветовете ги няма, тя гледа малките празни легла и във големите и, тъжни очи, като че пробягва сянката на някой отдавна забравен спомен. Във такива дни емоцията се процежда на капки през винаги затворените плътни капаци на прозорците и се стича във една бяла порцеланова чашка, предназначена да складира неизживяното и да съхранява съдържанието му винаги годно за консумация. Момичето събира пълните чашки и грижливо ги подрежда на излъсканите до блясък стерилни рафтове, където те стоят и чакат най-подходящото за употреба време.
Такъв е нейния малък дом...
Един ден, когато реши, че е достатъчно голяма, тя протегна ръка към дръжката на вратата и успя да отвори. Консуматорът, дебнещ отвън, сякаш това и чакаше – нахлу неудържимо във малката херметизирана стая, помитайки всичко по пътя си. Отнесе празните малки легла и събори рафтовете със старателно наредените чашки. После стигна до слабото и деликатно тяло на момичето, обгърна го внимателно и хищно изсмука от него всички събрани цветове. И той се хранеше с тях, но не можеше да ги отглежда. Сивото му лице изведнъж някак просветна, вълните в очите му се укротиха и разноцветни оттенъци заиграха по жизнената им повърхност. Стана му мъчно. Остави внимателно момичето, събра съдържанието на всички оцелели чашки и поля с него заплетените и коси. И тя сънуваше - сънуваше всички онези самотни мигове, сънуваше щастието и тъгата, вълнението и безразличието....Сънуваше живота си. После се завърнаха и цветовете. Бледото и лице постепенно се изпълни с кръв и очите и се отвориха – наоколо бе ослепително светло. Капаците на прозорците бяха изчезнали, а вратата - широко отворена. Усмихна се, пое първата си глътка въздух и заплака.
Ден първи.


Публикувано от BlackCat на 23.04.2007 @ 15:52:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   nig

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36298
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Раждане" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Попадение.
от ID на 24.04.2007 @ 11:17:11
(Профил | Изпрати бележка)
Според мен си написал нещо много добро.
До момента не съм си позволявал да те коментирам, но сега не мога да се въздържа. :))
Харесва ми този стил. Мисля, че в сайта има само още един човек, който пише по този начин и ако не беше твоето име като автор, щях да се объркам. :))
Успех! :)


Re: Попадение.
от nig (nig79@abv.bg) на 24.04.2007 @ 11:47:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за коментара! В случая обратната връзка тук е много важна, тъй като това е един все още нов за мен стил. Това ми е един от малкото опити в проза и определено имам желание да се усъвършенствам в тази насока, щото имам още много трески да дялкам :)))
Поздрав!

]


Re: Банциг.
от ID на 24.04.2007 @ 12:25:24
(Профил | Изпрати бележка)
Пожелавам ти ползотворна дърводелска дейност :))
Ще следя внимателно резултатите и ще си позволявам да изказвам понякога мнението си. :))
Беше ми приятно!
Успех! :))

]


Re: Банциг.
от nig (nig79@abv.bg) на 25.04.2007 @ 02:27:07
(Профил | Изпрати бележка)
Ей сега ще подкарам банцига, че бая работа ме чака,
а ти ме следи изкъсо да не би да клъцна нещо дето не трябва :)))
Иначе успеха... за мен е напълно достатъчно това, че съм успял да похлопам на вратата ти. Или на още няколко... Ще се радвам, ако е по-често.:)
Отново благодарност!

]


Re: Раждане
от melanholik на 23.04.2007 @ 16:47:21
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен разказ!Куп поздрави.


Re: Раждане
от nig (nig79@abv.bg) на 23.04.2007 @ 17:17:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Куп усмивки :)))

]


Re: Раждане
от rosy88 на 11.11.2009 @ 14:28:28
(Профил | Изпрати бележка)
Ще ми се да имаше още ...