автор: gorski

Ето: зима е, бяло е, вятърът свири
в необраните тромби на слънчогледите.
Черноземните дядови нивици дирим
и се гледаме зло с братовчедите.

И въртят се пергели, и скърцат рулетки -
на парцалчета детството е нарязано,
омотано е в тънките мамини плетки...
Но изтекло далече - незабелязано.

Без земята, без плуга животът ни мина,
младостта ни си тръгна измамена.
В градовете живяхме - без род и родина
и не пуснахме корен сред камъни.

Ето: сняг слънчогледите бавно покрива,
но не може да скрие горчилка и злоба.
Ще получим от старата дядова нива
точно колкото трябва за няколко гроба.