автор: All_That_Jazz

Всичко стана заради глупавите ти рибки..Знаеш, че никога не съм ги харесвал – до последно не разбрах идиотската причина, поради която точно аз трябваше да изстъргвам тишината от аквариума – мълчанието си беше техен избор, а не проблем в общуването, както ти харесваше да се заблуждаваш.
И защо трябваше да ги поставяш върху пианото, а?
Използваха те, а ти така и не разбра: „Нека ги сложим в хола,светлината е идеална за тях” или „Върху пианото няма да бъдат толкова тъжни”... Върху пианото... проклетото пиано... Знаеш ли, че баща ми е издраскал на задната му страна предложението за брак, без което сега нямаше да има на кого да се цупиш... Само то позна ,че съм влюбен в учителката, когато бях на дванадесет, то скърцаше джазово,когато на двадесет и няколко се събирахме вкъщи да пушим хашиш и да гледаме стари филми, а момичетата ни ,и на тримата, бяха с малинови устни и коси с цвят на изстиващ карамел... Тогава не се познавах с теб, няма как да знаеш...
Е, сложихме ги отгоре, малките ти, студени рибки. Откъде можех да предполагам, че не понасяли вибрациите... Според последните проучвания , мълчанието им се дължало на факта, че дори самите те немогат да изтърпят звуците, които издават. Ако го знаех тогава, никога не бих ти позволил... Капризни като теб, завиждаха на клавишите ми. След първия месец започнаха да линеят ,след това се озлобиха и вече се налагаше да чистя тихото от стъклото два пъти дневно,вместо веднъж в седмицата,както дотогава. Отначало реагираха само на музиката, трябваше още при първите признаци да се отървем от тях, а не да чакаме да започнат да се побъркват и от гласовете ни. ..Сигурен съм, че онзи следобед зелената нарочно се извъртя така, че да отрази слънцето директно в очите ми - спънах се и замалко да обърна аквариума върху пианото. Разплискаха се само няколко капки, но докато подсуша с първата попаднала ми тъкан, тишината беше успяла да се впие между клавишите. Мислех, че по няколко фуги на ден ще са достатъчни да спасят положението, дори добавих две три упражнения с гами за всеки случай, но на втората седмица забелязах как на места са покълнали крехки, хищни филизи многоточия... Ако не бях заслепен от глупава сантименталност и го бях изхвърлил навреме, сега нямаше да подсмърчаш, че не сме си говорили вече трета седмица... Откъде да знам,че е заразно за хора? Откъде можех да зная, че проклетите ти рибки пръскат навсякъде отровното си, задушаващо мълчание, не зарди пианото,а защото вибрациите на всяко мое „Обичам те” са ги убивали бавно...Защитен рефлекс...