Махалото и сянката отмятат
секундите,
и всеки кръгъл час
поне една стрелка прескача времето
поне една стрелка върви отзад.
И всеки път повтарят впрегнати
онези кръгове завити покрай тях.
Махалото изпънато по вените
прескача сянката си...
Кой е пръв от тях?
Когато някой гони себе си,
а времето обръща в бяг,
махалото достига себе си,
но няма сянка в този час.
Стрелките впиват зъби, стенат.
Прескачат цял живот...Едва,
обръщат поглед впрегнати,
в един живот на вечен кръговрат.
***
Поуката?
Бъди стрелка пред себе си,
а не махало тръгнало назад!