автор: rupani

Танкриз не можеше да си спомни от колко малък рисуваше.
Колкото и назад да се връщаше във времето, никога не намираше момент в който той да не бе рисувал. По старите си книги той намираше свои рисунки, но те бяха от късния му период, когато беше някъде на 5-6 години.
........
Първият му спомен за рисуване бе как той прекопира един вълк от анимационно филмче.
Дали така се е започнало? Тогава той не правеше разлика между рисуване и прекопиране. Просто му беше приятно изпод ръцете му да излезе любимият му вълк, пък макар и прекопиран на оризова хартия. Направи му толкова копия, колкото оризова хартия му дадоха преди да го набият и преди да изхаби фулмастрите.
........
За Танкриз всичко бе рисуване. Гледаше, как баща му чертае електронни схеми и той също рисуваше някакви елипси, катодни решетки и диоди. А покрай чертежа слагаше и по някое човече.
Нямаше кой да го учи на рисуване.
Вуйчо му, в редките си посещения, му угаждаше и рисуваше, каквото Танкриз пожелаеше – главно каубои и коне. Танкриз не харесваше много, че каубоите душат индианците с една ръка, докато с другата вадят пистолета за да ги застрелят, но си мълчеше.
Когато вуйчо му си заминеше, той започваше да прерисува и сменяше ролите – индианците душаха каубоите. А понякога вместо каубой се получаваше войн с меч – Танкриз имаше детски книжки с хубави илюстрации.
........
Танкриз знаеше, че има талант да рисува. Кой му го каза, той не си спомняше. Всички говореха така. Танкриз рисуваше с лявата ръка и това бе знак от небето – щеше да стане велик художник, като Леонардо да Винчи!
Никой и не мислеше да прати Танкриз на уроци по рисуване. Той го отдаваше на факта, че няма нужда от тях. Майка му бе казала, че и метла да му пъхнат в ръцете, той ще направи картина с нея.
Баща му много обичаше да разказва, как Танкриз не започва да рисува хората и животните от главата, а от опашката или краката например, или от ръцете. Танкриз не разбираше какво толкова чудно има в това. Нима някой е казал откъде трябва да започва да се рисува нещо? Танкриз просто гледаше и рисуваше. Няма значение как – рисунката трябваше да заприлича на оригинала.
Накрая трябваше да получи овации. И ги получаваше.
Никой не го пращаше обаче, да се учи да рисува.
.......
Танкриз обичаше да прерисува и илюстрации. Месеци се мъчи над един капитан Смолет, от “Острова на съкровищата”, но така и не сполучи. Само го научи наизуст и в по-късни години можеше да го нарисува по памет.
Единствената част от човешко тяло, която нарисува от натура като малък, беше собствената му ръка и я направи толкова сполучливо, че повтори опита си чак след две години, но не можа да достигне този връх.
.......
На училище започна с проблеми в рисуването. Първата му оценка в бележника беше двойка и беше по рисуване – беше си забравил домашното в къщи.
Имаше си проблеми с учителите, пред които упорито тврърдеше, че кората на дърветата е черна, а не кафява и че свитата ръка е остра в лакътя, а не крива като кренвирш. С мъка понасяше учителите да му нанасят корекции по рисунките. Не можеше да проумее, защо на конкурсите за детска рисунка награждаваха най-грозните картини.
На кръжока по изобразително изкуство, който посещаваше се говореше главно за история на изкуството и въобще не се рисуваше.
.......
Танкриз рисуваше по полетата на тетрадките. По цял час рисуваше, докато учителят говореше. Това му помагаше да вниква в казаното. И като възрастен вече, Танкриз не можеше да вникне в казаното, ако не си драска на лист.
Уменията си в рисуването Танкриз повишаваше главно, благодарение на нескончаемото съперничество със съседа си по чин, който също можеше да рисува добре. Двамата бяха неразделни в тази надпревара чак докато не напуснаха училище за да влязат в гимназия. На прощаване си размениха по няколко изрисувани на ръка комикса от по двайсет страници – част от състезанието помежду им.
.......
В къщи вече никой не се интересуваха от таланта на Танкриз да рисува. Главното бе, той да влезе в математическа гимназия.
За рисуване се сещаха само когато го хванеха да рисува голи жени.
.......
В гимназията Танкриз за първи път отиде на уроци по рисуване. Единственото на което го научиха там, бе как се нанасят щрихи – другото той вече го знаеше. След година го прехвърлиха на уроците за кандидат-архитекти, където най-сложното нещо бе да нарисуваш капител. Хора, животни и дървета там не се рисуваха.
Танкриз продължи да е усъвършенства сам, като подражаваше на всеки художник, който му харесваше.
Едва няколко месеца преди кандидат-студентските изпити Танкриз отиде на уроци при един архитект, който макар и да го прие само два-три пъти, му разкри за графиката много повече от учителя, при който бе ходил четири години.
......
За Архитектура Танкриз така и не кандидатства. Родителите му го насочиха към местния технически университет, където влизането му бе сигурно, и главното нямаше нужда да плащат квартира.
........
Танкриз изкара две години казарма, където се усъвършенства в портрета. По снимка – на приятелките на войниците и от натура – на самите войници.
Направи и първата си маслена картина – с блажни бои, на една бяла врата, донесена от един старшина. Там Танкриз нарисува гола жена, гледана от порнографско списание. Старшината беше откачил вратата и после съответно я закачи обратно, на тоалетната в апартамента, където живееше под наем заедно с жена си и трите си деца.
........
В университета Танкриз се записа в един клуб по рисуване, където усвои главно бохемския начин на живот. Там окончателно се научи да пие и да рисува с олио – терпентинът тогава се намираше трудно.
Рисуваше и за студентския вестник.
Започна да се опитва, да продава картини.
......
В това поприще имаше известен успех само едно лято. През ваканцията той отиде на морето, където рисуваше портрети от натура и малки акварели, и ги продаваше твърде успешно на бедните туристи.
В родния му град обаче никой не прояви интерес към портрета от натура. Времената бяха трудни и никой нямаше нужда от картини.
В следващите години по морето сложиха зверски такси за художниците и те се видяха принудени да произвеждат халтура. Портретите от натура изчезнаха, заместиха ги портретите по снимка.
А Танкриз вече бе научил почти всичко в рисуването.
В края на следването си, Танкриз започна да работи към една малка пекарна за керамика. Там се научи да прави пластики от глина. Там научи също, колко ток харчи една керамична пещ. Пекарната бързо фалира.
.......
Танкриз тръгна на работа, отвори магазин, закле се никога повече да не рисува за пари.
........
А Танкриз искаше да рисува. Не само той да рисува, но искаше всички хора да рисуват.
В трудния си път, по който бе достигнал до тайните на рисуването, той беше осъзнал, че рисуването не е привилегия на малцина избрани, а е достъпно за всеки човек; като плуването например, от което мнозина се страхуват, макар всички да могат да го правят.
А рисуването беше удоволствие – същото удоволствие като песента, танца или приятелството.
Уви, никой не искаше да му повярва! Хората се възхищаваха на умението му да рисува, но никой не искаше да се научи да го прави.
........
От яд Танкриз започна да пише.
Това му се удаде с невероятна лекота – за него то беше като да рисуваш, но с думи!
Танкриз си спомни нещо, което всъщност никога не беше забравял.
Един ден, шестгодишният Танкриз бе взел празна тетрадка, с тесни и широки редове, бе отворил една книга и бе започна да я преписва.
Това, което успя да препише, преди да го хванат и да му се присмеят, нямаше и един абзац. Обясниха му, че това е безсмислено, да преписваш книга, че буквите не се пишат точно по този начин и че трябва да изчака една година, за да тръгне на училище, и там да научи, как точно се пише...
Но Танкриз добре си спомняше, че тогава той бе започнал да пише подтикван не от някакви неясни подбуди, а с твърдото намерение да стане писател.