 |  Жестока съм, навярно съм жестока.
Обидих кротостта, която ме приема.
Там някъде между печелене и стока
се изговорих, дяволите да ме вземат!
Раздрах на белотата слепите нюанси.
И мислех си така, че ще прогледна.
Изплю се слънцето в протуберанси,
заплю ме: да ходя все сама и ледна.
И оттогава зъзна също като куче зиме.
Жестоко е, ви казвам, да съм пряма!
Най-трудните неща у мен си имат име.
Но подир тях, разбирам, моето го няма.
Публикувано от BlackCat на 20.04.2007 @ 14:18:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 323 четения | оценка няма |
показвания 50457
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Прямота" | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 17:30:46
(Профил | Изпрати бележка) | В повечето случаи сами сме си виновни. Понякога пък съвсем.
Поне да си го признаем. И това е утеха или начало на нещо по-добро. |
]
Re: Прямота
от Jiva на 20.04.2007 @ 14:38:04
(Профил | Изпрати бележка) | понякога изговаряйки се, наистина може да загубим представата на другите, с която са ни наричали, но това е тяхна, а не наша загуба - хубави или не до там, е по-добре да сме истински за тези, които ни викат по име...така все някак разбираме и себе си...
да, жестокостта може да е синоним на прямотата, но се използва и като стилистично подсилване на нещо много стойностно - жестока си!:)
(помисли само дали да не вмъкнеш едно "си" в "заплю ме: да си ходя все сама и ледна" - заради ритъма, а и се подсилва усещането за повторителност, за отдалечаване...) |
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 17:41:46
(Профил | Изпрати бележка) | Това усещане за отдалечаване ме накара да напиша стихотворението.(да, би било добре да се подсили)
Ние си имаме своите си вини и тогава, когато имаме право да бъдем докрай себе си. Такива състояния, от друга страна, са ни и проверка, както са проверка и за хората до нас. Изтезаваме сетивата си с прямота и все стигаме до границата между истината и лъжата. Има ли нещо средно, компромисно, приемливо? Истината постижима ли е? Такива неща, за които нямам отговор и се оставям на моментните си реакции. Сетивно, нерационално. Дано поне да е истинско-то живеене.
Благодаря ти! |
]
Re: Прямота
от krista (kukina@abv.bg) на 20.04.2007 @ 15:37:04
(Профил | Изпрати бележка) | Така ме размисли!
Прямотата ни понякога не ни е в услуга.
Много е хубаво!
Поздрави! |
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 17:46:30
(Профил | Изпрати бележка) | Много често е като меча услуга прямотата:)
Ама, като понякога не можем иначе...
Поздрав! |
]
Re: Прямота
от Kity (laneilson@gmail.com) на 20.04.2007 @ 15:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | Невероятно откровение!!!
Мога само да те поздравя за това, много хубав стих!!! |
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 17:47:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Обичам да си признавам грешките... |
]
Re: Прямота
от nadya на 20.04.2007 @ 16:41:01
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Някъде по пътя срещнах една релност...
"Жестока си!"-каза ми тя.
"Не съм, имам си илюзия, от която не боли."
Отговорих и отминах.
:) |
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 17:52:12
(Профил | Изпрати бележка) | Реалността да ис има илюзия...
Полезно е!
Аз все правя обратното: илюзията искам да си има реалност.
И като се замисля, защо ми е?! Само да ми е по-трудно.
Ще се преосмислям..:)
|
]
Re: Прямота
от Meiia на 20.04.2007 @ 18:06:38
(Профил | Изпрати бележка) | Бях аз жестока на младини!:)
Що взех, че се укротих и аз не знам:) |
]
]
Re: Прямота
от Meiia на 21.04.2007 @ 11:03:23
(Профил | Изпрати бележка) | Ми на младини, ми,:)
преди 20 години!
Че това е на половин живот разстояние и време!:) |
]
Re: Прямота
от Meiia на 21.04.2007 @ 10:51:52
(Профил | Изпрати бележка) | Да, трябва сила, за да си прям, но тъкмо, когато събереш смелост и назовеш нещата с истинските им имена, разбираш, че в някакъв план или в някои от случаите, не си е струвало. И, колкото и слабоволево да изглежда(а то не е така, знаеш), съм за прошката и търпението.
Но се случва да забравим за тях...
за такива случаи е стихът. |
]
Re: Прямота
от butterfly на 20.04.2007 @ 23:00:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Меичка, не се коси, моля ти се!!!:))) |
]
Re: Прямота
от Meiia на 21.04.2007 @ 10:53:16
(Профил | Изпрати бележка) | Назовима съм аз!:) !!:(
Много красиво си ми дала опрощение:)) |
]
Re: Прямота
от regina (radost6@bluebottle.com) на 21.04.2007 @ 02:35:37
(Профил | Изпрати бележка) | по-жестоко е да чуеш какво мислят наистина за тебе, с тебе да са прями...докрай.
мекост...мекост е нужна...иначе си причиняваме само болка.
а истината...тя ще прости... |
Re: Прямота
от Meiia на 21.04.2007 @ 10:58:27
(Профил | Изпрати бележка) | И на това се насладих, първото, и неведнъж. Не е приятен този урок, но пък нали всички хора по пътя ни са ни учители, знаят или не знаят, знаем или не знаем за това.
Мекостта, омекотяването на ръбатите ни страсти идва само от количеството любов, което допущаме в нас. Но има моменти, в които забравяме за това или искаме да забравим, за да изглеждаме...силни(каква илюзия!)
А истината...да, как няма да прости като е несъизмеримо по-голяма от нас... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 839
ХуЛитери: 6
Всичко: 845
Онлайн сега:
