автор: regulus

Често от шумове нощем пробуждам се,
сгушен сред други до мен. Тишина
меко завива ни. В процепа вижда се
в стаята как се разхожда нощта.

Букви на ситно по мен са изписани
с бледо мастило, с петна отстрани.
С братята мои сме в папки притиснати -
баница суха от скучни съдби.

Кратко разказвам, че раждане случва се,
кой е бащата и майката как
име сменила е... Бързо приключва се -
в шкафа железен прибират ме пак.

В спомени бледи човекът стопил се е -
пролетни пътища пъдят снега.
Сгънат накриво, животът му свил се е,
чакайки справка, у мен досега.

Знам ли защо, ала малко срамувам се!..
Странно изглежда хартия една
чувства да има!.. Среднощно вълнувам се -
тайно обичам реална жена!

Крия се денем. Надничам зад тежките
шкафове. Гледам я целия ден
кака документи пресява с колежките,
слага печати... Тъй близо до мен!

Пръстите плахо пробягват по страници,
устните глухо нашепват числа.
Трепват косите й - в русите граници
пазят лика й! Щастливи кресла

нежно придържат я, галят бедрата й!..
В папките щом се разрови, смутен
тръпна, докоснат за миг от ръката й!
Пръстени златни се смеят над мен.

Помня до днес как, докоснала устните
с пръст, ме прочете веднъж! И прибран
слюнка попих, щом в класьора ми пусна ме -
орден безценен за куц ветеран.

Днес по обяд я подслушах - ридаеше.
Някой отсреща мълчеше. Сълзи
тайно изтриваше. Той пък нехаеше...
В мъка се късах и стисках зъби!..

Често от шумове нощем пробуждам се.
Утрото вече изпраща нощта.
Ключове тракат. През процепа вглеждам се -
тя ли отваря вратата сега?..