автор: mandir

Постла си вестника на дървената масичка в безлюдното бомбоубежище. Постави върху една гранитогресна плочка, взета при поредната инспекция на поредния обект, станиолче, а върху него парче сух спирт. Извади от вътрешния джоб на полушубката си трите спринцовки, едната доста по-голяма и пълна с преварена вода, другите две празни.
От страничния джоб извади форцепса и особения обект на наркоманската му гордост – малък тигел, който му бяха изработили по поръчка в един завод за технически порцелан без ясна представа за какво ще му служи. Защипа тигелчето с форцепса, изля съдържанието на голямата спринцовка в него и запали спирта. Със свободната ръка поднесе за части от секундата малко станиолено пликче, вярваше на снабдителите си за чистотата на материала, но повече предпазливост или хигиена никога не беше излишна – научи го още като дете, когато кака му, учеща за медицинска сестра, се упражняваше да слага инжекции на портокали и покрай тази наука му вкара в главата и някои основни принципи на сестринските грижи. Изсипа прахчето в тигела и го изчака да възври. Катя го гледаше от постланото на пода шалте с очи на малко дете, наблюдаващо как стар чародей приготвя магическите си отвари. Всъщност нито той беше стар, нито тя дете, но тя имаше душа на птиче, а той се беше превърнал в годините на работа със селски тарикати в пълен и непоправим циник, така че сравнението беше уместно. Свали със зъби капачката от едната игла, напълни спринцовката и я постави на станиола с игла в пламъка. Направи същото и с другата. След минута спиртът догоря и на последните му пламъчета той се приближи до лежащото момиче, хвана восъчната му ръчица, стисна с лекота тънкия бисепс, постави й инжекцията и разтърка мястото на веничката. След това намота и стегна турникет около собствения си, своята вена намери и в тъмното, разтри и развърза превръзката. Легна до нея, обви треперещото телце с ръце и се потопи в пурпура. Тя обикновено заспиваше, той не, будуваше и я пазеше няколкото часа.
По статистика 30% от хората са абсолютно инертни, казано с прости думи – овчи мозъци и овчи съзнания. За тях наркоманите са нещастните младежи с отнесени погледи, насядали по пейките из тъмните кътчета на парковете. На никой не му минава през ума, че наркоман може да е шефът на банковия филиал, изпитващ панически страх да не го застрелят на улицата заради нехаресала на някой операция в бандитската ни държава, директорът на завода, осигурил за покровителите си проценти, които не им харесват, талантливият хирург, развил неврастения в годините на изключително тежкото му следване или загубил чувства на човек при безкрайните часове и стрес под лампите на операционната маса. Тези наркомани не се събират из мрачни дупки, даже напротив, друсат се в приятни вили или скъпарски хотели. Не носят дрипи, а скъпи костюми, по летищата не им правят проблеми за дребните несъответствия в багажа. Те са много по-сплотени от масоните и другите тайни организации, защото не ги събира чувството за елитарност, а неприятната, но необходима зависимост. За тях спирането не е проблемно като за младежите, но означава пълен срив и зачеркване на всички постижения до момента.
Не се заблуждаваше, че ще се спре. Когато съученикът му от гимназията го заведе в апартамента до Медицинска академия, знаеше, че начинът му на работа навлиза в нов етап и надали ще се върне към това, което беше. Беше започнал да пие, защото без алкохола вечер не можеше да заспи от досада и омерзение. Ориентираше се добре в света, но докато растеше, светът го изненада с пошлостта си и така се вкара в душевната безизходица. През първите гостувания в салона просто си говореше с хората, без изключение бяха приятни и начетени. На влизане оставяха в една табличка средно голяма банкнота и след това никой никого не питаше какво консумира, естествено освен материала. Напитките бяха с отлично качество, средата беше чудесна и за няколко месеца това го задържа. Направи и интересни познанства, които можеха да прераснат в стабилни и доходни връзки. Като цяло този клуб изобщо не беше наркомански, но мисълта за дрогата го сплотяваше. Съдържателят сам преценяваше на кого какво и по колко да отпуска и всъщност се издържаше и печелеше от дребните проценти, дадени по приятелски в големи сделки. Клиентите бяха умни хора и възрастните оценяваха знанията и идеите на младежите, салонът осигуряваше нещо като сенчеста приемственост, както съученикът веднъж сподели, основният смисъл беше осигуряване на чисти отношения по отговорните места извън механизма на мамините синчета. Дрогата беше всъщност леко престъпният елемент, който бетонираше дружбата. На неговата възраст основната и реално решаваща за да го поканят препоръка беше все пак дипломата и някоя добра дума, казана някъде от преподавателите му в университета. Съученикът беше наивно-глуповат, но амбициозен икономист, доверяваха му се и го товареха със задачата да намира нужни към момента хора в съответното лабилно състояние.
Скоро разговорите отново доскучаха, все едно и вечерите беше в офиса. Опита веднъж и се почувства много по-добре. Спря да пие и за около година живя много приятно, контролираха го да не прекалява, направи за приятелите няколко разработки извън фирмата, платиха му стандартно, даже малко по-малко, но като се имаше предвид чудовищният процент, който си удържаше шефът му, почувства се Крез. Купи си кола, обнови си гардероба, започна да излиза с по-стилни момичета, всъщност познати от салона. Накрая напусна и работа и стана плътна част от малкото общество, даже чувстваше и благодарност, че са го изкарали от тъпите бирени вечери и офисната простотия. Знаеше, че всъщност салонът печели не зле от неговия мозъчен сок, но съотношението труд – заплащане го устройваше с приятната компания в прибавка. Лошо беше, че някой му беше сложил съвест в душата, за да трови приятния живот. Болеше го от белите коси на майка му в малкото градче. Болеше го още докато пиеше, но искаше да успее на всяка цена, именно заради белите коси. Приказките, че за нея е откраднат, ги слушаше като бабешки брътвежи. Излезеше ли веднъж от салона, нямаше да може да се върне пак.
След един такъв тъжен Гергьовден, когато се закани, че повече няма да ходи при старата, за да го тормози с глупости като картофи и лозе, се запозна с Катя. Беше поседнал на пейките под перголите в Северен парк срещу празното езерце и очите му дявол знае защо сълзяха от слънцето. Минаха три момчета, до едното подтичваше средно на ръст русоляво девойче. Наркоманското подобие на гейдара заработи. Бяха пет-шест години по-малки от него, вероятно нямаха нищо общо като мислене, бит и ценности, но разпозна безпогрешно наркомана в момичето и две от момчетата. Третият, лидерът, очевидно не беше и изпитваше някакво задоволство от тази морална доминация. Около него подтичваше и момичето. Спряха до една от черните алеи, нещо заговориха, лидерът й подаде нещо, тя се разплака, размаха ръчички, онзи я изгледа каменно, обърна гръб, тя се затича към него, но очевидно охраната му я спряха, а единият я удари професионално в черния дроб. Русолявата къделя се свлече на тревата, а момчетата побързаха да настигнат отдалечилия се шеф. Засърбяха го железните налчета на вермахтките, но трябваше да зареже сака, за да удовлетвори желанието си да докара комоцио на мръсниците. Приближи до съвземащото се момиче, привдигна го през рамената и го настани на близката пейка. Главата й се отметна назад и видя силно разширените зеници. Подаде й изтърваното на тревата портмоне, но тя го загледа безучастно. Отвори го и видя вътре само пликче прах от видимо ниско качество и лична карта. Нехайството й за важния документ съвсем го учуди, защото не изглеждаше толкова изпаднала. Изсипа в една локва боклука, а в портмонето й сложи собствения си неупотребен празничен подарък от салона и три банкноти от по двадесет лева, при разумно харчене щяха да й стигнат за две-три седмици. После пак я прегърна, спря едно такси на булеварда и я остави на адреса, написан на картата, оказа се близо до собствената му квартира в старите къщи из западната част на София.
Няколко дни по-късно я видя да разнася стоки в супермаркета. Странно колко рядко обръщаме внимание на хората, с които се разминаваме. Или на детайлите по тях. Джинсите й, доста чисти за този тип панталони, бяха с износени ръбове, оръфани бяха ръкавите и на ризката й под служебната манта. Поставяше пакетите по рафтовете с равнодушието и движенията на робот. Нарочно мина така край нея, че да види очите й, зениците пак бяха разширени. Тя не го позна, а и не очакваше друго. Надяваше се каквато и да е била кризата, да е отминала, но момичето скоро щеше да загуби и мизерната си работа, щом ходеше друсано на нея. Как въобще работеше не му беше ясно... Следобеда отиде да разтовари очите си в парка и на връщане я видя на стълбището пред дома й. Беше като статуя на безизходицата. Очите й гледаха празно в прашните вихрушки надолу по улицата, а в ръцете й плачеше мъничкото й щастие. Сега реши да я заговори. Тя отговаряше едносрично. Разбра, че са я изгонили от работата и квартирата и ще трябва да се прибере у дома, но къде е това просто беше невъзможно да се разбере. Наоколо отминаваха хора, влизаха, излизаха, но никой не прояви и минимум внимание, изглежда не седеше тук така за пръв път. Попита един от влизащите за адреса й, той се изхили и каза един номер. Остави я на площадката и се качи до апартамента. Позвъни, отвори му нагласена завехнала хубавица на годините му и веднага го покани да влезе. От влагата и специфичната сладникава миризма на полен веднага му стана ясно какво се върши тук. Обясни й, че го интересува момичето пред блока.
Лустрото на домакинята запада на люспи и тя видимо се паникьоса. Мина му през ума да си извади черната на цвят магнитна карта за офиса на компанията, в която се водеше на работа и да изповяда мръсницата. Само че усложненията за малката, пък и за него, щяха да са големи, когато пчеларят на това гнезденце се разбръмчи сам или търтеите над него започнат да ровят. Предпочете да разбере нещата по-леко. Остави й таксата за два часа и й поръча да направи кафе. После слезе и се върна с Катя и детето. Сложиха момичето да поспи на дивана в кухнята, всъщност тя и там си спеше и това беше нейното местенце в бордея. Маги, така се казваше домакинята, наля в една чашка течна сметана, разбърка малко захар вътре и докато подаваше по малко на човечето, разказа каквото знаеше. Катя била родом от Пазарджик или някъде там, дете на разведена с втори брак. Пастрокът й я тормозел и следването й дошло като благословия. Много обичала момчето й, лидерът, бил й първият, но той самият твърде много се вживял в гангста имиджа и му била просто редовната за чукане. Иначе търгувал с мека дрога и други глупости на дребно. Презервативите са със сигурност 97%, но и той не бил особено предпазлив, Катка забременяла. Не искала да махне детето, някакъв фрагмент от обичта, която давала, а не получавала, а микро бандитчето не можело да ходи с напомпена дропла. Пастрокът й пък полудял съвсем и семейството я изоставило да си го гледа като го иска и да се оправя сама. Получавала малко пари от баба си, но нещо напоследък спрели. Все пак онзи боклук имал малко признателност към жената, родила му дете, и заръчал на Маги да я наблюдава и води, за да узрее за да си “заработва” парите, не я изработили по стандартната схема “бой, секс и чалга”, пък и по нея жените се износват бързо, а Катя си беше хубавица. Като част от обучението Маги я научила и да се друса, правила се на приятелка в началото, със времето се сприятелили наистина. С грижите около малкото загубила студентски права и общежитието, нанесла се при нея, но била удивително твърдоглава и предпочитала да реди прах за пране по щандовете в супера. Маги отначало й помагала, но вече взело да й писва, а като я изгонили от работа чашата преляла.
Какво го водеше, жал ли що ли? Или най-накрая искаше да намери свястно приложение на парите си, една вечеря с нахаканата му любовница беше месец живот на нещастницата в кухнята и парченцето й любов. Дали е в човешката природа да търси смисъла. Мислеше си го, докато теглеше пари от автомата... Като се върна Катя се беше събудила и изкъпала. Остави й наема и джобни за две седмици и я накара да му обещае, че няма да се боцка с нищо, освен материала, който той ще й донесе - тя беше съгласна,че е свръх качествен. По това време откри и бомбоубежището, хората рядко се интересуваха от затворените врати из градинките, и реши да го превърне в тяхно убежище, не искаше да я води в ергенската си бърлога, а бардакът на Маги му беше още по-противен. В салона отначало се учудиха на увеличената му консумация, но видът му беше изключително здрав и нямаше проблеми. Докъде ли щеше да стигне това?
***
Имаше няколко капки латекс по комбинезона, но не беше неприлично мърляв. Подаде показалец на малкото човече и под умиления поглед на началната учителка го поведе през градинката с рози към дома си. По пътя купи три връзки пресен лук от неговата някогашна начална учителка, която сега държеше малка сергия на родната му улица. Жена му беше бременна и диетата й налагаше повечко от тези витамини. Даде ги на малкия, а той ги гушна за почест, както бяха взели пушките си батковците войници на площада на втори юни, и тънките му крачета затропаха в подобие на марш. На прага на дворчето малкото войниче захвърли по детски играчката и се завтече към русолявата жена в напреднала бременност, която се опитваше да помага на белокосата жена в простирането на прането.
Ако някой го попиташе на христовите му години струва ли си това загубения свят на скъпите коли и ресторанти, дали си струваше треперенето, скандалите и ужасните нощи на абстиненцията, вдигнатите връзки лук от каменната алея и лекото потреперване в корема на жена му винаги щяха да му дават правилния отговор.