Карах седма година. Нула номер остриган.
Кръщаваха ТКЗС-то ни „Червен Китай”.
С „Два акра земя” и „Бродяга” кинаджията ни
постигна небивали урожаи.
Дикоилиева духова музика
на дансинга вечер ни чакаше.
А в читалището – на учителката ни Суза
от самодейност й се приплакваше.
От брат си научих, че Жерминал
било от революционните месеци.
Скришом баба си правеше календари
с Лазар, Великден, Връбници…
Много лале, много ружа
нацъфтя тия дни, и люляк.
На площада оширочаваха трибуната
за първомайските ударници.
По радиоточката се раздаваха грамоти,
почини се отпочваха, и съревнования.
Уведомиха ни, че ще има и тържествени дни
за 80 години от Априлското въстание.
На мене ми купиха плондер и гуменки.
Брат ми се снима с ръчен часовник.
Попа го откараха с джипката в лудница.
А магарето ни си намери любовник.