автор: Freya

Не искам да си съвършен!
Безгрешните не стават за обичане.
Не искам симетрично
животът да тече във вените ти.
Не вярвам в зрението,
което вижда само цвят на люляк,
щом есента прежуля
със сивото си слънце коленете ми.
На заем взет е
медът по устните ти. Дюлите,
тръпчиво-истински,
по-дълго ще напомнят непоисканата
целувка на раздяла.
Рисувам тялото ти
с върха на пръстите и стискам
клепачите си – чак до бяло-
опазвам спомена и с нежна женственост
докосвам бенката
отдясно, на ухото ти,
целувам челото ти, потно
от треската на нощните ти сенки.
И е любов – проблясва във окото ми,
когато се обличаш сутрин. Гардеробът
проскърцва тежко. Толкова особен си,
когато бързаш, разрошен си...А ти прилича...
И стичат се
от дупката на джоба ти
целувки от момичета
и шепа семки.

Ако не беше бенката,
не бих могла да те обичам...