автор: miglena

Животът е магия, когато е
изпълнен с любов и светлина.
Магия е, когато сътвореното
преодолява забравата, смъртта...
Миг щастие е магия, стига да има
образ, достоен за вечността.
Неописуемото е магия, която твори
безброй описания на света.
Магия е безпределността, на която
граница е само Човекът в самота.
Безвремието е магия, достъпна за
всяка чиста, сияеща, детска душа.
Любов, Живот, Магия:
за мен са ... едно и също.
И нека не спорим вярно ли е това.
Важното е магически и безспир
да одухотворяваме света.

Разкривам духовността
във всичко и навсякъде.
Непонятното за разума
усещам с дръзновена душа.
Нужна е само вяра.
Вярвам, страдам и воювам за
своята магическа приказност.
Така съумявам да се докосна
до неописуемата същност,
която твори неспирно. И чрез мен...
Осъзнавам, че съм "едно нищо"...
и създавам каквото пожелая!
Мога да се изправя дори пред
вечността, и да се боря с
нищожеството на нищожествата.
Откривам магията там, където
сякаш няма

НИЩО

Всеки ден е малък живот
и от мен самата зависи
дали ще го пропилея,
или ще го одухотворя:
с образ, жест, безмълвие.
Все едно дали ме харесват.
Не търся признание, слава.
Но е несравнимо, когато
откриват частица от себе си
в съкровените ми творения.
Това е знак на вяра в
реалността на моята магика.
Приемам "разпознаването" като
символ на Единността на Духа.
За магьосника няма аплаузи.
Когато успея да се изразя
като уникална личност -
свободна и вдъхновена,
всяко мое действие
се превръща в

МАГИЧЕСКИ РИТУАЛ

Дъгата и сияйността изгряват
в очите ти, когато съумееш
да се откажеш доброволно
от човешките радости и скърби.
Нима си заслужава?
Кое?!! Болката, копнежите,
неосъществените мечти,
неплатените сметки...
Или си заслужава:
да усещаш вечността,
непреходните неща,
истински значимото...
Нищо не е дар от Бога.
Сам създаваш своя свят.
По-добре е само ти
да ЦЕНИШ и ОЦЕНЯВАШ.
Твоят живот е... т в о й
когато можеш лично
да поемеш отговорността
на своя собствен избор.
И когато знаеш каква е,
да пожелаеш да платиш

ЦЕНАТА НА МАГИЯТА