Някак си знаех,че това ще стане
Някаква тайнствена родова памет
Пазеше спомен за онази усмивка,
За онази жлъч и онази омраза.
Сега съм сама-както бях и тогава,
Сам-сама в празната стая
И единствено студеното стъкло чува
Как страдам и как се дерзая.
Пролетен дъжд бавно и сластно
Целува стъклото така,както аз мечтаех
Ти мен да целуваш...
Но това беше отдавна...Сега...
Сега...не искам да мисля за теб.
Искам само да затворя очи
И просто за миг да те забравя
(но,ах,по дяволите,само да можех!!!)