автор: sol_lam

Презряна във твоите спомени крайни,
като ръб на изсъхнала хлебна кора,
ти би ме удавил в бульона на жаждата
да съм предишната твоя жена.

Покорно присъствена, с дребни желания,
самата мъничка в едната ти длан,
която доказва ми своята правдица
докато питаш: какво ще ям?

Самотна съм вече година и повече,
с премазани фино ум и сетива
и всички очи на мъже питам
дали отново не си ти това.