автор: Izabella

В създаване на спомени
прилъгвам времето
да ме забрави.
Да подмине огледалото
на сънищата
с отразени брегове.
Пристанища
с тютюневи привкусове
закотвят образи.

Конячените
блясъци на ирисите
приспиват вечерта.
В далечината
под мъгливото небе
проплъзва
дирята на
някаква луна.
Измислям плътността
твоето и мое
преминаване.

Сърцето ми
не иска да се спре.

А толкова далеч
е зазоряването.