автор: sublazun

Обемът в който трудно се рисувам,
защото натежах в калъп от форми,
защото скокът на душата в бънджи,
сега прескача кльощавите локви...
Наужким иска и клишира пози,
не помни как се подковават птици,
и някак все по-невъзможно може,
почти имунитетно не поисква
да сочи облаците си с обувки,
да слага стъпки в пъпа на дъгата,
да сресва своята наивна глупост,
разрошена от недостатъци ...
Да гони драконите, да не извинява,
кипежите на кръвната си група,
сега странично и се възхищавам,
за всяко нейно куражлийско случване...
за всяка роля, всичките и музите,
в замяна бих си пръснала сърцето,
ако е котва тялото ми скучно,
то нека корабът да е в морето...