автор: ma_gi

на дъщеря ми

Колко хубаво беше със тебе,
а сега,сред враждебния свят,
ще те пусна.Но нашето време
ще загнезди в душите ни глад.

Ще се губим и ще се намираме,
ще строим помежду си стени,
после,плачейки,с теб ще ги сриваме...
После!Сега те родих.