автор: Marta

Tя е една много разсеяна жена.
Самият и вид е разсеян -
дрехите и са нетъкани и се веят като бял газ
около нея -
когато част от дрехата и се откъсне
се превръща в облачни късове !
Върви нехайна и си тананика
и никнат стръкове иглика,
а това е, защото се оказа -
Разпиляна е до безобразие -
не умее да пази-
където мине сее трева около себе си,
от ръкави и пазви
губи птици по клоните и гнездата,
безредно пилее от косите си
цветята.

Самата тя постоянно се губи.
Внезапно се появява някоя вечер през март.
На никое място - идва без карта.
Но заредена с такова небесно настроение,
че бясно и се танцува и първото, което и идва на ум е
да полудува с дърветата от зима още обзети.
Кавалерите и обикновено са сковани,
танцуват, разбира се, като дърво,
но до сутринта не остава никое без листо.
Дори, някои по-въртяни в танца
вече са нацъфтели -
нямат вид на дали-взели,
напротив - изглеждат чудесно,
дори са огласени от песни.

Танцува с много дървета, танцува със всичките.
Затова и заспива, както лудува.
На сутринта е изчезнала, но ми се струва,
че всички онези глухарчета на мястото, на което е спала
са очертавали тялото и.
Или пък са парички, изръсени с небрежна щедрост.
И който ги намери - намира ведрост.