автор: galachad

Ти обичаш?
Прекрасно това е...
споделеното чувство с други.
Той живота...
без друго отчаян...
(само лудите вечно се чудят.)
И в битийното сбъдване строго.
И за миг
ти глава не извръщай.
Всеки изгрев
разлистен пред тебе,
нежен,
с влюбени думи прегръщай.
И обичай,
обичай живота,
от деня,
проблестял през стъклото,
чак до мрака
на хладните нощи...
Не извръщай глава,
не извръщай.
И бъди разсъдливо-спокоен,
невидял,
недосрещнал зездите...
Че зад изгрева,
сигурно там е,
той - човекът за тебе орисан.