автор: meiia

Изута малка четчица по хребета на роза
е за целувка само намек ням и босоног.
Смесвам кадифено, пеперудено и розово.
И знам, че теб докосна ли, докосвам Бог.

А всяко венчелистче е малко същество.
Или на палечки местенце за отмора.
Листенце по листенце, мигове на божество,
разкривам те като безкрайно много хора.

По устните ми твое изумление блести.
От този миг те вярвам. Толкова си в мен!
Една незнайна роза, устните ни, аз и ти.
Така било е вечно сякаш. Ден след ден.

От изгрева рисувам с трепетни боички
усмивката ти, моята, душите ни и двете.
Изгрява розов цвят. Невидим е за всички.
Сърцето само вижда как разцъфва цвете.