автор: nig

Здравей, уважаеми читателю! Темата ми сигурно ще ти се стори странна, може би малко скандална или фантастична, но все пак ако си се спрял на тези първи редове, вярвам, че ще стигнеш до края на това малко пътешествие, дълбаещо във основите на така любимата ни напоследък християнска същност.
Искам да те уверя, че тук няма да намериш готови отговори, подкрепящи една или друга гледна точка, както и защита на определена кауза или позиция. Това, което ще се опитам да направя, е да ти представя по един съвсем непретенциозен начин, моето лично виждане по въпроса, основавайки се на казаното от самия първоизточник на християнството – нашия небесен Отец. Нека не те учудва това, което казвам, защото, въпреки че звучи малко невероятно наглед, то има все пак своето обяснение – смята се, че Светата книга на християните, Библията, е написана от самия Господ, използвайки като свой инструмент, най-верните си синове – пророците. Вземайки предвид този „факт”, ще се оставя напълно в ръцете на стария Мойсей и ще се впусна по редовете на първата написана от него книга – Битие, оставяйки погледа си отворен за теб.
Е, нека потеглим:

Докосване до свободата

Със тези начални слова искам набързо да нахвърля мислите, върху които се базират ученията на множество от изследователите на християнската вяра, тъй като точно това ще направи възможен контраста между преди и след, като границата е първия извършен от човека "грях".
- Бог създава един съвършен свят
- Бог създава човека „по Свой образ и подобие”(т.е. съвършен)
- Бог предоставя на човека управлението на цялото това негово творение
-Човекът е свободен да властва над целия този съвършен свят, създаден от Бог.

Битие, глава 1.

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

Така започва книгата си Бог. След като създава земята във вида, който познаваме и днес, със цялата си жива и нежива природа, той поставя за владетел над всичко това човека - този, който ще управлява този мини рай, който ще властва над просторите чрез своята божествена същност. Безумно е да се твърди тук, че свободата на човека е ограничавана по какъвто и да е начин, напротив – той разполага със цялата свобода на света, който е сложен на тепсия в краката му. Твърдението е безумно наистина, но само ако се фокусираме върху този единствен цитиран досега пасаж, изключвайки го от контекста на цялото. Моята цел обаче е съвсем друга. Моята цел е, използвайки максимално информацията дадена ни от Библията, да хвърля повече светлина върху този въпрос, затова нека продължа напред:


Сблъсъкът със познанието

Битие, глава 2.

15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

Тук искам да акцентирам върху няколко думи, във които прозира истинския смисъл на този текст – „Бог взе”, „посели”, „пази”, „заповяда”, „умреш”. Не е нужно да обяснявам атмосферата, които те предизвикват – в случая свободата изглежда толкова далечна и непостижима, колкото е реална и близка заплахата, която те носят. Незнайно как, човекът, този който до преди миг само беше пълновластен господар, изведнъж бе репресиран и заплашен от същия този Бог, сложил в ръцете му целия свят. Създава се впечатлението, че всичко това просто е една игра, забавление, на един уморен от скуката Бог, който проектира същността си във това нещастно същество, наречено човек, и поставяйки го във различни игрови условия, изпитва неговите рефлекси и приспособимост!? В мисълта ми веднага изкача образа на онзи, така широко коментиран руски учен, Павлов, който изследвайки поведението на няколко кучета поставяни във различни условия, създава причинно-следствената връзка между стимула и реакцията. И тук веднага изниква въпросът - не сме ли ние просто пионки в ръцете на един експериментиращ Господ? И ако е така, не се ли простира свободата ни единствено във рамките на игралното поле? И в този ред на мисли – доколко може да бъде свободна една пионка? Изводите ще оставя на теб, а аз ще отгърна следващата страница:

Битие, глава 3.

6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.

Все пак, така известното „женско любопитство”, успява да се пребори със страха, който Бог активно се опитва да поддържа у човека и той(човекът) решава, въпреки всичко, да опита от плодовете на забранения плод. Нека изключим за момент гласовете на хилядите теолози, учени и съвестни християни, които ще се опитат да минат със номера за изкушението на дявола и слабостта, проявена от човека във този деликатен момент. (но и за каква слабост говорим – та човека е създаден по „Божия образ и подобие” и ако той притежава някакви слабости, то те произлизат от самия Бог, неговия създател)
Същественото обаче тук е дървото на познанието, и за какво точно познание иде реч. Библията го нарича познание за доброто и злото, но следвайки нишката оставена ни от сам Господ, доброто и злото се появяват като понятие едва след греха извършен от човека(респ. Адам и Ева) или още по-точно – вследствие на него!? По-удачно в случая е да отнесем познанието, което това дърво дава, към истината за съществуването на човека. Точно то е ключът, който отваря пред него вратите към същността на Господ, и разбира се, към собствената му личност като Негово копие. От момента, във който Адам и Ева опитват от познанието, което забранения плод носи, те разбират, че са голи.


Знанието е „грях”

Трудно ми е да повярвам някак, че плодът на това добре охранявано от Бог дърво, дава познание за физическата голота на тези първи люде!? И че голотата може да се причисли в категорията на Злото!? И защо се срамува от голотата си човекът, след като прекрасно познава голото тяло на своята законна половинка? По скоро голотата е израз на неговата беззащитност, осъзната своевременно. Опитвайки от плодовете, които ражда дървото на познанието, Адам и Ева мигновено разбират своята слаба позиция във този нареден за тях свят и уплашени от своята беззащитност, те търсят начини да я прикрият. Колкото и да съм изненадан, точно тук, аз откривам и първата маска измислена от човека за да прикрие голотата си(или познанието за истинската си същност)
После историята е ясна – след като хората се добират до плановете на Господ(закодирани във дървото на познанието) Той ядосан решава да усложни играта и ги изгонва от Едем (райската градина), като ги обрича на вечно страдание. Оттам насетне перипетиите продължават, идеите се променят почти толкова бързо, колкото същността на Господ, но това, надявам се, ще е предмет на някое следващото наше пътешествие.
Не твърдя, че всичко, което изложих пред теб, драги читателю, е абсолютната истина. Не твърдя дори, че самия аз се доверявам безпределно на казаното дотук. Задачата ми бе просто да подредя хронологично събитията, описани от Мойсей, със вдъхновение идващо от самия Бог, и да стигнем заедно до тази, така повратна за цялото християнско човечество точка – първия грях. Нямам за цел да доказвам на никого каквото и да било, така че предоставяйки тази моя интерпретация, давам възможност на въображението ти само да определи своята истина. До скоро!