Вратата разпъна пантите си.
Заприлича домът на дворища
по баири хвърлени. Сянката
все по ъглите притичва диво.
Не и се става курбан на светло.
Разпънах болката, прикадих я
с поляна макове - очи безгрешни....
Христос возкресе! Къде е кръста?
Во мир да беше...А пак е същото.