автор: vanilin

Проскърцват мелниците есенни навън
с криле огромни и измокрени до кости...
Тресавищата по-дълбоки стават нощем...
Камбани споменни, защо е този звън?

Девойките – със рокли бели, бели...
Концертът...
В парка...
Девет наближава...

Защо при този вятър, хлопащ по простора,
на мене пеете, на хилядите хора?...

Родени смъртни сме – немолили това, -
за труд и за сълзи, за обич и за клади...
А все потъва и потъва без следа
камбаната в нощта... И кой ще я извади!...

И ти, играла с огледалце край морето,
през тази тъмна нощ се върна – може би
невъзвратима като мълния в сърцето...
Дотука тъй ли много щастие добих?
Съвсем ли малко сплетох?...

В градчето прашно феи дивни песни мятат...
Години много пеят те за мен. За всички...
И есен, и крила... Живот или пък вятър? –
Не зная. Безразлично...

Ехтете от дълбокото, ехтете,
вий, споменни камбани!
Шумете – и гробища,
и рокли в брачно ложе...
Аз знам, не биваше така да се живее, боже!
Но, дяволе, кажи ми ти – по иначе как може?!...

Владас ШИМКУС
Превод от литовски: Ванилин ГАВРАИЛОВ