автор: butterfly

Пристанището е тясно,
няма ги посрещачите,
нито облаци в бяло,
вятърът е парче,
закачено за фибата
на косата й,
очилата й
са счупени персонажи
от недовършен роман.
На ръба
на поредната загуба
тя е сама
в хватката на въпросите,
времето,
и суеверието,
застанала боса,
с разпрания залез
в ръка,
готова
за залитащи подвизи
втренчени погледи
и отменени полети
до Барселона,
Рома
и Лондон.
Под потника й се мярка
засъхнала рана
от нож,
отдолу
прозира новата кожа-
сочна,
добре сложена,
червено- розова
като татуировка.